Кратки размисли около финансирането на научноизследователската дейност в България


Цялата дискусия за това как се процедира във фонд „Научни изследвания” от м. ноември 2012 до сега за мен лично е „ниска топка“.

Защото никой не обсъжда въпроса как се финансират научните изследвания в България и в частност – в БАН.

Докато работех в Института за български език при БАН (до края на 2004 г.), нещата изглеждаха така: имаше вътрешни проекти, финансирани чрез държавния бюджет под формата на субсидия за БАН. Плановите задачи до 1989 г. на бърза ръка бяха преименувани на „проекти“, започнаха да се попълват формуляри, но по същество работата си остана същата.

Така и никога не получих точен отговор на въпроса си: един проект трае 3 календарни години или 36 месеца (не е номинативна еквилибристика, както изглежда на пръв поглед), защото аз например участвах непрекъснато в три вътрешни „проекта“ на института си (три теми, обслужващи 3 постоянни научни задачи: „Граматичен строеж на българския книжовен език”, „История на българския книжовен език” и „Езикова култура”), всеки един със срок от 3 календарни години за всяка една конкретна тема – без дейността по „проекта” „Езикова култура”, който беше постоянен и без конкретна тема. Дейността се изразяваше в даване на платени езикови справки по телефона, в отговори на писма, получени по пощата, и в изработване на правописен речник, за който също се получава хонорар), започващи от една и същата дата… Всъщност работата по „проекта“, обявен за 3 календарни години, а не за 36 месеца, трябваше трае само 1 година (или 12 месеца), защото трябва да изпълняваш и останалите два.
При това положение какво качество на научните изследвания може да има, когато работа за 36 месеца я вършиш за 12?!?

Когато се появи фондът, той се възприема(ше) от академичната колегия като черешката върху тортата – като начин един учен да прави това, което наистина му е интересно, и да получи финансиране за това. Един вид – да осъществява научното си „хоби“, тоест – да развива съвременни направления в науката. Сега май вече не е така. Сега, изглежда, става въпрос за дофинансиране на научноизследователската дейност.
Какво е решението?
Според мен фондът „Научни изследвания“ трябва да се трансформира в Национална агенция за научни изследвания, като проектите престанат да се финансират и от бюджета на БАН, СУ и останалите държавни висши училища и академии, а само от тази агенция. Оценяването на проектите и на отчетите трябва да стане външно, а когато се налага – и международно, за да се ликвидира вътрешно ведомственият интерес и вътрешно ведомствено покриване на куха дейност, която прави възможно проекти, които трябва да се изпълняват в рамките на 9 години, да се изпълняват в рамките на 3 години.
Само че колко учени от Академичната общност в България биха се съгласили да се поставят под светлината на прожектора пред колегите си от цялата страна или от чужбина… Малцина, според мене.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Дискусия, Скандал и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.