… и – като повечето хора, към късна вечер облъскани и позатъпели, щракам с щракалото. Имам два-три руски канала в пакета, затова ни най-малко не се чудя, като чувам руска реч.

О Б А Ч Е !

В един миг първо се потрисам, след това решавам, че има кратковременна техническа грешка, накрая се закотвям да видя дали е истина. Е, оказа се истина – по Военния телевизионен канал (финансиран прочее от НАТО най-паче) се лееше игрален филм без дублаж или субтитри на български. Ей тъй, както си е в оригинала – на руски. Новичък филм.

Къде живеем точно?

Ще речете – езиково обучение. Нъц! Що ли пък по този канал не провеждат езиково обучение по този приятен начин и за офицерите и сержантите, които учат английски или френски, а?

Пък беше и петък, та ме напълзяха едни спомени… Невесели…