Инстинктът към саморазправа


Тъжен факт е, че в България саморазправата стана на мода – физическа и чрез медиите.
Когато български граждани (цигани, българи, турци, вероятно и други) бият лекари, те всъщност ги бият като представители на държавата (на държавното здравеопазване), а не точно в качеството им на лекари.
Когато ругаем, обиждаме и псуваме някой чиновник, ние всъщност по принцип не го ругаем като човек, а като представител на държавата, като държавен чиновник. Не сме мръднали от нивото „Андрешко“!
Има, разбира се, и изключения: когато точно определен човек от позицията на властта, която притежава, издевателства над тебе – тогава го ругаеш и т.н. него, лично.
Ясно е, че се нуждаем от нови правила, от нова организацията на всекидневните си неща.
Не мога да разбера например защо и до-ден днешен е този екшън с контрольорите по автобусите в София! Защо навсякъде не се сложат автомати за билети като в трамваите и тролеите? Защо, когато се прекачваш в рамките на 60/70 минути, това да не може да става, без да дупчиш нов билет?
Защо общопрактикуващите лекари станаха чиновници и от формуляри и печати нямат време дори да ти премерят кръвното?
Когато абсурдите в държавата ни намалеят, тогава ще стихне и инстинктът към саморазправа.
Доктор Москов назова проблема в „прав текст“, макар че се изказа по-скоро като синдикален лидер, а не като министър. Всъщност трябваше Българският лекарски съюз (например) да заяви, че Бърза помощ няма да ходи до „взривоопасни“ адреси без полицейска охрана, а министърът на здравеопазването да постави проблема пред министър-председателя и той да възложи на ресорния вицепремиер да се заеме с ефективното решаване на проблема. Но очевидно проблемът е толкова наболял, че д-р Москов избра прекия път да постави и да се опита да реши проблема. Това му спечели и привърженици (всред които и аз), и противници.
Време е също да забравим баданарката, с която етикетизираме този или онзи, да забравим политическите клишета, които отвсякъде ни заливат, и с ясен поглед да видим проблема и да се опитаме да го решим.
Време е вече да зададем въпроса ‪#‎ЗАЩО‬, защото ‪#‎КОЙ‬ e вече ясен.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Дискусия, ideologies, Politics и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.