Влияе ли пунктуацията пряко върху смисъла? or Making sense by punctuation


В  случая няма да си послужа с примерите

Да се обеси, не да се помилва

и

Да се обеси не, да се помилва

защото ако той добре показва нещата за руски (Повесить нельзя, помиловать/Повесить, нельзя помиловать), на български звучи съвсем изкуствено и затова – неубедително. Ще цитирам обаче два истински случая, станали по време на решаване на изпитна задача по пунктуация.

Задачата представлява следното: изпитваните лица имат пред себе си текст, който съдържа само знаци за край на изречение, и тяхната задача е да добавят липсващата в текста вътреизреченска пунктуация.

В изречението

Космическата сонда е в състояние да изпраща терабайти информация до Земята

едно от изпитваните лица беше постъпило така:

Космическата сонда е в състояние да изпраща терабайти, информация до Земята

тоест беше поставило запетая между „терабайти” и „информация”. В случая става ясно, че това лице не познава значението на думата „терабайт”, придавайки по графичен път на двете думи статут на контекстови синоними. Когато го попитах дали ще постави запетая и в израза „литри вода”, отговорът – както и очаквах – беше отрицателен.

Вторият случай, който искам да цитирам, показва нагледно как неумелото боравене с вътреизреченската пунктуация може да доведе до твърдения, пораждащи било смях, било сълзи:

Към договора вече са се присъединили Великобритания, Ирландия, скандинавските страни (Полша, Унгария и Чехия) и…  

Че изречението е съставено лошо – съставено е лошо: не е коректно при изброяване на конкретни държави по средата да направиш обобщаваща перифраза („скандинавските страни”) и след това отново да продължиш с конкретните наименования (текстът е вестникарски и вероятно за да се спести място, се е прибягнало до подобна съкращаваща стратегия). От скобите след „скандинавските страни” обаче излиза, че Полша, Унгария и Чехия са именно тези скандинавски страни. На студента, оформил пунктуационно по този начин това изречение, му казах, че е прекроил картата на Европа така, както Наполеон и Хитлер, взети заедно, не са и сънували…

В една детска енциклопедия думата „рицари” е правилно обяснена веднага след първата й употреба чрез израза „воини на коне”. Ако обаче сложим запетая между „рицари” и „воини на коне”, ще излезе, че рицарите са нещо различно от воините на коне, срв:

Когато предстояла война, силните феодални владетели събирали край себе си рицари (воини на коне, облечени в тежки военни доспехи).

Когато предстояла война, силните феодални владетели събирали край себе си рицари, воини на коне, облечени в тежки военни доспехи.

Примерите са многобройни и те пряко свидетелстват, че в някои случаи пунктуацията може пряко да влияе и влияе върху смисъла на написаното. От това следва, че връзката между пораждащия се смисъл и употребените препинателни знаци е много по-органична, отколкото обикновено се смята.

***

На пръв поглед е безразлично какъв точно препинателен знак ще употребим, когато оформяме пунктуационно текста си. Но дали казваме едно и също нещо, когато имаме възможност да употребим различни препинателни знакове в една и съща позиция? Да проверим.

Следните две изречения (образуващи микротекст), взети от детска енциклопедия, дават най-общи сведения за традиционния живот на монголците.

(1) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, готви се.

Това е оригиналната пунктуация. Очевидно е, че второто изречение можем да го оформим в пунктуационно отношение още по два начина:

(2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън: готви се.

(3) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън готви се.

В (1) се изброяват действия, които монголското семейство е възможно да извърши в юртата: пали огън, приготвя храна и т.н. Изброяването обаче не установява причинно-следствена връзка между действията, т.е. действията се представят като независими едно от друго, а констатира факти.

В (2) и (3) се настоява, че има причинно-следствена връзка между паленето на огън и готвенето. За това сигнализират двоеточието и тирето.

Така че разликата между (1), от една страна, (2) и (3), от друга,  е в отсъствието (1)/наличието (2) и (3) на причинно-следствена връзка между паленето на огъня и приготвянето на храната.

Сега да видим дали съществува разлика между

(2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън: готви се.

(3) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън — готви се.

На първо време можем да предложим следния интуитивен парафрастичен прочит на (2) и на (3):

(2п) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, за да се готви.

(3п) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, следователно се готви.

Следователно, пунктуационното оформяне на (2) изразява наличието на установена, действаща причинно-следствена връзка, а на (3) – на умозаключение (например: аха, и те готвят храната си, а не я ядат сурова!).

Че двоеточието има функцията да изразява причинно-следствени отношения (или да стои вместо защото, за да) личи добре и от следните примери:

(6) Наблюдаваме нерешителни политици да позират като волеви държавници; “авторитетен източник” извинява грешната си информация с “непредвидени обстоятелства”. (оригинална пунктуация)

(7) *Наблюдаваме нерешителни политици да позират като волеви държавници: “авторитетен източник” извинява грешната си информация с “непредвидени обстоятелства”.

Изречение (7) поради пунктуационното си оформяне е безсмислено, защото няма причинно-следствена връзка между нерешителните  политици и грешната информация: това са различни, нямащи връзка помежду си членове на изброяване, които илюстрират определена авторова теза.

И така, в (1) има “изследователски” поглед върху нещата: все едно, че сме в юртата, наблюдаваме и описваме какво вършат монголците в нея. В (2) и (3) като че ли сме извън юртата и констатираме наличието на огън (вероятно по излизащия от покрива дим) и правим заключение или предположение с каква цел той е запален. В (2) огъня го възприемаме като индексален знак за приготвянето на храната. На свой ред, предположението в (3) изразява съмнение във факта дали и монголците използват огъня, за да обработят храната си. В случая огънят играе ролята на дегенеративен индексален знак, т.е. не сме наясно дали причинно-следствената връзка палене на огън®приготвяне на храна е валидна и за монголците.

Три различни препинателни знакове – три различни позиции към текста: свидетелско изброяване, умозаключение и предположение.

Препинателните знакове изразяват неизречената словесно авторова метапозиция спрямо текста му. А щом проблемът ни е “Какво изразява Х” (или по-правилната формулировка, предложена от Лийч: “Какво изразяваш чрез Х”[1]),  по думите на Морис, имаме работа с прагматика. Доколкото, по думите на Левинсън, прагматиката изучава онези връзки между езика и контекста, които са граматикализирани или закодирани в структурата на езика[2], бихме могли да кажем, че прагматиката на писмения език изучава онези връзки между писмения език и контекста, които са “графикализирани” в графичната структура на писмения език.

Проблемът с препинателните знакове обаче не е решим само в полето на прагматиката. Ако възприемем гледната точка на Морис за това какво представлява семантичното правило (правило, което определя при какви условия един знак е приложим към даден обект или към дадена ситуация; такива правила установяват съответствие между знаковете и ситуациите, които дадените знакове са в състояние да обозначат; тези правила съществуват в човешкото съзнание като поведенчески навици; съотнасят знаковите средства с други обекти), ще трябва да констатираме, че препинателните знакове са типични несловесни превключватели и следователно –  деиктични индексални знакове.

[1] Когато Лийч иска да определи в какво се състои разликата между семантиката и прагматиката, той я илюстрира чрез две различни употреби (uses) на глагола to mean (‘означавам’): What does X mean? (Какво означава Х? = поле на семантиката) What did you mean by X? (Какво означаваш чрез Х или – по-точното – Какво имаш предвид, казвайки Х? = поле на прагматиката), което може да бъде сведено и до Какво изразяваш чрез Х?, стига да сме наясно, че не се изразяват само чувства.

[2] Pragmatics is the study of those relations between language and context that are grammaticalized, or encoded in the structure of a language; Левинсън прави следното уточнение за това как трябва да се разбира “граматикализирани”: encoding of meaning distinctions – in a wide sense – in the lexicon, morphology, syntax and phonology of languages.

(Следва)П

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Неграмотност!, образование и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.