Umberto Eco – IN MEMORIAM


еко

Ето един не много известен текст на Умберто Еко, но прекрасен (поне според мен):

Как фасулът спаси цивилизацията

Именно варивата задоволили средновековния човек с белтъчини, без които Европа е била застрашена от обезлюдяване
Умберто Еко

Когато поискаха да съберат мненията на бележити учени и писатели кое според тях е най-голямото откритие в историята, някои посочиха колелото, други, електричеството или компютъра. Умберто Еко отговоря:

  • Фасулът.
  • Какво?

  • Добре, и лещата.

  • Моля?

  • Грахът също. Изобщо варивата.

Подобно на Айнщайн, който смятал, че най-голямото човешко изобретение е хлябът, и Умберто Еко има своите основания.


Преди хиляда години ние сме били в средата на Средновековието. Понятието „средни векове“ е една схоластична условност. В Италия например, като кажем Средновековие, имаме предвид времето на Данте и Петрарка, в други страни хората смятат същото това време за началото на Ренесанса. Всъщност има поне две „средновековия“. Едното е от падането на Римската империя през V век до 999 г., другото – от 1000 г. до XV век.
Първото е на средновековния мрак
Наричам го „тъмно Средновековие“ не понеже изгаряли вещици и еретици на кладата, не защото царели невежество и суеверия. Това го има и много по-късно – спомнете си за „Салемските вещици“, за „Алената буква“ на Хоторн, за Америка през XVII и XVIII век. Има го и сега: във времето на глобализацията има хора, които влизат в Интернет, за да намерят там хороскопи и зодии.

Причината за „средновековния мрак“ е друга. Варварските нашествия разрушили римската цивилизация. Обезлюдените градове пустеели, бурени покрили пътищата, били забравени различни умения – например как се работи в изоставените мини и каменоломни, как се добиват метал и камък за строежи. Престанали да обработват земята и Европа отново обрасла в гори. Това продължило до феодалната реформа на Карл Велики (Шарлеман). Една приказка разказва как някакъв светец се появява от нищото и връща на селянина сърпа, който той изтървал в дълбок кладенец. В онова време сърпът бил незаменима вещ, загубиш ли го – глад чака теб и семейството ти. Поради големия недоимък случаите на канибализъм зачестили.

Европейците ставали по-хилави и болнави. И по-малко – поради ендемичните болести (туберкулоза, проказа, язва, енземи, тумори) и поради страшните чумни епидемии. През VII век останали 14 млн. европейци. Но към края на „тъмното средновековие“ (към 1000 г.) те започнали да стават повече и през XIV век били вече 60 млн. Калугерът Радулфус Глабер (автор на HISTORIARUM) казва, че обратът настъпил само за три години – от 1000 до 1003 г. Само че той преувеличава, понеже е по-скоро поет, отколкото историк. Още преди 1000 г. земеделците въвели тригодишното сеитбообръщение и добивите се увеличили. Имало напредък и в земеделските сечива и техники. Започнали да подковават конете – преди това обвивали копитата им в парцали и кожи; само един рицар можел да си позволи железни подкови за коня. Изобретили нов впряг. Старият ярем се впивал в трахеята на животното и бил подходящ за волове, не и за коне, докато новият опирал в гръдната мускулатура и животинската тяга се увеличила с две трети. Освен това при новия впряг животните били едно зад друго и така
силата им се използвала по-рационално,
отколкото при стария начин на впрягане, където животните били подредени ветрилообразно рамо до рамо, както е при руската тройка. Плугът с две колела и два палешника, известен на северните народи два века преди Христа, едва през XII век са разпространил в Европа, за да измести ралото.
Но по-важно от всичко според мен били варивата: фасулът, също лещата и грахът. Те са богати на белтъчини, а средновековният човек изпитвал хроничен протеинов глад. Той не ядял месо – то било само за благородниците. Дивечът бил собственост на феодала, селянинът се облажвал само когато бракониерствал или решавал да заколи някоя от кокошките си. С появата на варивата той станал по-малко хилав и болнав; те му давали сила да обработва земята. Варивата удължили живота на европееца и той отново заселил Стария континент. Ако не беше фасулът, населението на Европа нямаше да се удвои за няколко столетия; днес нямаше да сме стотици милиони и някои от нас, включително някои от четящите тези редове, нямаше да се родят.
И останалите континенти щяха да имат друга съдба
Пилигримите нямаше да отидат в Северна Америка, испанците нямаше да завоюват Южна Америка. Някои философи казват, че така щяло да е по-добре, но не всички споделят мнението им.

Великата историческа роля на фасула и днес трябва да ни подскаже нещо. На първо място това, че трябва да сме внимателни с екологията. Ако се хранехме с нелющен ориз, щяхме да консумираме по-малко и по-добра храна. За да се произведе тон говеждо или свинско месо, употребяваме тонове фураж, много киловатчаса електроенергия, тровим почвата и водите, замърсяваме атмосферата и рушим озоновия й слой.

Но кой ти мисли за това. Въобразяваме си, че най-великото изобретение са микрочипът или компютърът, вместо да се сетим, че „тъмното Средновековие“ може да ни научи на нещо.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Лични, semiotics и тагнато. Запазване в отметки на връзката.