Ето един не много известен текст на Умберто Еко, но прекрасен (поне според мен):

Как фасулът спаси цивилизацията

Именно варивата задоволили средновековния човек с белтъчини, без които Европа е била застрашена от обезлюдяване
Умберто Еко

Когато поискаха да съберат мненията на бележити учени и писатели кое според тях е най-голямото откритие в историята, някои посочиха колелото, други, електричеството или компютъра. Умберто Еко отговоря:

• Фасулът.

• Какво?

• Добре, и лещата.

• Моля?

• Грахът също. Изобщо варивата.

Подобно на Айнщайн, който смятал, че най-голямото човешко изобретение е хлябът, и Умберто Еко има своите основания.

Преди хиляда години ние сме били в средата на Средновековието. Понятието „средни векове“ е една схоластична условност. В Италия например, като кажем Средновековие, имаме предвид времето на Данте и Петрарка, в други страни хората смятат същото това време за началото на Ренесанса. Всъщност има поне две „средновековия“. Едното е от падането на Римската империя през V век до 999 г., другото – от 1000 г. до XV век.
Първото е на средновековния мрак
Наричам го „тъмно Средновековие“ не понеже изгаряли вещици и еретици на кладата, не защото царели невежество и суеверия. Това го има и много по-късно – спомнете си за „Салемските вещици“, за „Алената буква“ на Хоторн, за Америка през XVII и XVIII век. Има го и сега: във времето на глобализацията има хора, които влизат в Интернет, за да намерят там хороскопи и зодии.

Причината за „средновековния мрак“ е друга. Варварските нашествия разрушили римската цивилизация. Обезлюдените градове пустеели, бурени покрили пътищата, били забравени различни умения – например как се работи в изоставените мини и каменоломни, как се добиват метал и камък за строежи. Престанали да обработват земята и Европа отново обрасла в гори. Това продължило до феодалната реформа на Карл Велики (Шарлеман). Една приказка разказва как някакъв светец се появява от нищото и връща на селянина сърпа, който той изтървал в дълбок кладенец. В онова време сърпът бил незаменима вещ, загубиш ли го – глад чака теб и семейството ти. Поради големия недоимък случаите на канибализъм зачестили.

Европейците ставали по-хилави и болнави. И по-малко – поради ендемичните болести (туберкулоза, проказа, язва, енземи, тумори) и поради страшните чумни епидемии. През VII век останали 14 млн. европейци. Но към края на „тъмното средновековие“ (към 1000 г.) те започнали да стават повече и през XIV век били вече 60 млн. Калугерът Радулфус Глабер (автор на HISTORIARUM) казва, че обратът настъпил само за три години – от 1000 до 1003 г. Само че той преувеличава, понеже е по-скоро поет, отколкото историк. Още преди 1000 г. земеделците въвели тригодишното сеитбообръщение и добивите се увеличили. Имало напредък и в земеделските сечива и техники. Започнали да подковават конете – преди това обвивали копитата им в парцали и кожи; само един рицар можел да си позволи железни подкови за коня. Изобретили нов впряг. Старият ярем се впивал в трахеята на животното и бил подходящ за волове, не и за коне, докато новият опирал в гръдната мускулатура и животинската тяга се увеличила с две трети. Освен това при новия впряг животните били едно зад друго и така
силата им се използвала по-рационално,
отколкото при стария начин на впрягане, където животните били подредени ветрилообразно рамо до рамо, както е при руската тройка. Плугът с две колела и два палешника, известен на северните народи два века преди Христа, едва през XII век са разпространил в Европа, за да измести ралото.
Но по-важно от всичко според мен били варивата: фасулът, също лещата и грахът. Те са богати на белтъчини, а средновековният човек изпитвал хроничен протеинов глад. Той не ядял месо – то било само за благородниците. Дивечът бил собственост на феодала, селянинът се облажвал само когато бракониерствал или решавал да заколи някоя от кокошките си. С появата на варивата той станал по-малко хилав и болнав; те му давали сила да обработва земята. Варивата удължили живота на европееца и той отново заселил Стария континент. Ако не беше фасулът, населението на Европа нямаше да се удвои за няколко столетия; днес нямаше да сме стотици милиони и някои от нас, включително някои от четящите тези редове, нямаше да се родят.
И останалите континенти щяха да имат друга съдба
Пилигримите нямаше да отидат в Северна Америка, испанците нямаше да завоюват Южна Америка. Някои философи казват, че така щяло да е по-добре, но не всички споделят мнението им.

Великата историческа роля на фасула и днес трябва да ни подскаже нещо. На първо място това, че трябва да сме внимателни с екологията. Ако се хранехме с нелющен ориз, щяхме да консумираме по-малко и по-добра храна. За да се произведе тон говеждо или свинско месо, употребяваме тонове фураж, много киловатчаса електроенергия, тровим почвата и водите, замърсяваме атмосферата и рушим озоновия й слой.

Но кой ти мисли за това. Въобразяваме си, че най-великото изобретение са микрочипът или компютърът, вместо да се сетим, че „тъмното Средновековие“ може да ни научи на нещо.