Кой следва в днешно време да извършва кодификацията на езиковите норми?


Тезата, която ще защитавам на 24 април по Bulgaria On Air: не е редно Институтът за български език при БАН да продължава да извършва кодификаторска дейност на правописните, правоговорните и граматичните норми въз основа на разпореждане от 1950, подписано от тогавашния министър-председател Вълко Червенков.

pismoto za ibe

  1. Кодификацията на езиковите норми е вид законодателна дейност. Следователно трябва да се спазват всички процедурни изисквания за съставяне, обнародване и задействане на един нормативен акт (закон, постановление, решение и т.н.).
  2. Институтът за български език (ИБЕ) не е орган на държавната администрация, какъвто например е Министерството на образованието и науката. Получават се парадокси като този, в който МОН иска ИБЕ да разтълкува формулировката на някое свое кодифицирано правило (например как да се разбира изразът „допуска се“ в уводната част на „Нов правописен речник на българския език“ (2012 г.): щом „се допуска“ и изписването „бизнес център“ например, правилно ли е това изписване или е неправилно? (Този въпрос възникна във връзка със задължителния за всички зрелостници Държавен зрелостен изпит по български език и литература).
  3. До 1945 г. правописните реформи са се свързвали с името на министъра на образованието (тогава – „просвещението“) или с името на министър-председателя, по чието време са направени („Дриновско-Иванчевски правопис“, „Правописът на Стоян Омарчевски“ – министър на образованието в правителството на Александър Стамболийски; „Правописът на Александър Цанков“ – министър-председател на България), защото Министерството на образованието ги е обнародвало в своя официален печатен орган – „Училищен преглед“, с подписа на съответния министър. А и в Наредбата-закон за правописа от 1945 г. е казано, че изпълнението на наредбата-закон се възлага на Министерството на народното просвещение.

наредба-закон

  1. Към 1950 г., когато е обнародвано 936-то разпореждане на МС от 27 ноември 1950 г., с което се възлага на ИБЕ „да внася единство в измененията на правописа“, в България са налице само два лингвистични центъра: Институтът за български език при БАН и Катедрата по български език на Софийския университет, като повечето професори в Катедрата са и сътрудници в ИБЕ. Така към онзи период е била налице представителност на предприеманите правописни промени след Наредбата-закон за правописа от 27 февруари 1945 г.
  2. Днешната ситуация е коренно различна. Има различни българистични центрове (катедри/департаменти по български език/българистика) не само в София (Нов български университет), но и извън столицата: Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Шумен. Институтът за български език при БАН се държи така, сякаш те не съществуват и ги изключва от кодификаторската си дейност, въпреки че най-задълбочената критика на „Официален правописен речник на българския език“ (2012 г.) идва от страна на Пловдивския университет.
  3. Моето предложение е кодификаторската дейност да се поеме отново от Министерството на образованието и науката, както е било до 1945 г.
  4. За да се осъществява смислена кодификаторска дейност от страна на МОН, необходимо е да се създаде Правописна комисия към МОН, в която да бъдат представени всички българистични езиковедски центрове на територията на Република България и която веднъж годишно да се събира и да излиза с доклад за състоянието на българския правопис и с предложения до МОН за промени, ако такива са необходими. Ако МОН реши, че е целесъобразно да се приемат предложените от Комисията промени в правописа, те да се обнародват като валиден нормативен акт.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Лични, Отворено писмо, български език, езикова култура, законодателство, образование, политика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.