Професорът и интернет


На осми септември 2016 г. на възпоминателната кръгла маса за проф. Богдан Богданов в Созопол по време на 21-та ранноесенна школа по семиотика, пуснах клип с него, илюстриращ добре негово „редово говорене“ по обществен, а не по научен проблем. Исках по време на това събитие той да присъства всред нас като глас и образ. Това даде основание на Кристиан Банков и на Георги Гочев да ме поканят да участвам с текст в сборника, подготвян в негова памет от участниците в този възпоминателен ден. 

Но всъщност това, което истински ме интересува в социалното лице на Професора, е неговото нееднозначно или дори отрицателно отношение към интернет, неговото присъствие и дейност в интернет въпреки това, както и отношението му към „новите технологии“, съпътстващи днешното публично говорене. 

  1. Сайтът  на професор Богдан Богданов, поддържан и управляван от д-р Веселина Василева: http://www.bogdanbogdanov.net/ 

Този сайт заедно със своите форуми е най-голямото предизвикателство по отношение на по-младите от Професора интелектуалци и академични лица и най-вече – по отношение на тези, които буквално не излизат от интернет (като мен). Предизвикателство е, защото наруши едно от основните правила на онлайн четенето – за оптималната дължина на текста – заглавните текстове, които формираха нова дискусия, бяха наистина прекалено дълги за четене онлайн, а и липсваше опция шрифтът да се увеличава. Ето защо вероятно мнозина са постъпвали като мен: когато исках задълбочено да прочета и разбера текст на Професора или на другиго, го екстраполирах в текстов редактор, а понякога дори и го разпечатвах, за да стане (поне за мен) визуално четивен. 

Да, текстовете на Професора и на някои от коментарите на редовните участници във форума бяха истинско предизвикателство към категорията „четивност“, въведена в употреба от покойния професор по лингвистика Мирослав Янакиев1. Мирослав Янакиев даваше алгоритми как да преодоляваме не-четивността на текста ни (чрез повишаване на т. нар. от него „глаголна температура“2), а Богдан Богданов – искаше практически да ни научи и възпита как да се съпротивляваме на не-четивността на текста.  Не зная до каква степен Б. Богданов е бил  запознат с теорията на М. Янакиев за четивността и глаголната температура, но вероятно е бил стреснат от извода (както мнозина други), че криминалният роман е по-четивен от „Вълшебната планина“ на Томас Ман например3. 

А по презумпция интернетските текстове трябва да бъдат в пъти по-четивни – и съдържателно, и формално – от текстовете, публикувани в научна книга или в научно списание, каквато е по-нататъшната съдба на тези текстове4. Трябва да имаш и възможността да подчертаваш това, което за тебе като читател е важно. Тези неща онлайн просто няма как да се правят. 

„За трудните неща може да се говори само по труден начин“ – чувахме често да казва професор Богданов. И форумите в сайта му са прекрасна илюстрация на това негово казване. Няма да намерим научен текст или обществено значим на текст на Богдан Богданов, който да започва като прословутото първо изречение на Роман-Якобсоновото „Заключително изказване: лингвистика и поетика“: За щастие, между научните и политическите конференции няма нищо общо: успехът на политическите конференции зависи от общото съгласие на повечето или на всички участници; в научните конференции несъгласието между участниците изглежда, че е по-продуктивно отколкото съгласието5. 

Самата организация на сайта и на форумите в частност по своята същност е антиинтернетска, защото например „благинките“ на интернет отсъстваха от него: например нямаше възможност да се публикуват хипервръзки както в основния текст, така и в коментарите. Класически например е случаят с текста на Росица Гичева-Меймари „Останки от антична музика в традиционната балкано-анатолийска музика?“, който вече не може да бъде намерен във форумите (моите текстове – също) и който изобилства от хипервръзки към клипове в YouTube (вж. текста с хипервръзките в https://bogeo.net/2012/04/20/ro_gi/). 

Как да си обясним тази некооперативност на Богдан Богданов с читателя си в интернет? Защо Професорът държи да го затрудни, а не да го улесни? 

Бих нарекъл това поведение „хвърляне на херменевтична ръкавица към читателя“. Също – издигане в култ на чистата словесност, която, за да я усетиш и разбереш, трябва да преодолееш редица препятствия от най-различно естество. Точно както, за да стигнеш до пещерата, в която се съхранява Свещеният Граал измежду стотици други бокали, трябва преди това да преодолееш редица смъртоносни препятствия: „Така и така висите в интернет, направете известно интелектуално усилие, за да преодолеете скучното еднообразие на набрания текст, дребния шрифт, за да стигнете до същността на текста и така да разкриете неговите смисли“ – мисля, че нещо подобно си е мислил професор Богданов, придавайки този облик на текстовете във форумите си.  

Примамката? Примамката се състои в това да получиш санкцията на Професора като водещ хуманитарист в България. Санкцията най-често беше разгромяваща, но щастието е в това той да те е удостоил с вниманието си, да си е сторил труда да прочете текста или коментара ти и дори да го коментира. Истински човек институция. 

Може би затова при публични научни или обществени устни изявления Богдан Богданов обичаше само да говори – но не и да чете, като си помагаше с пестеливи жестове и мимики и без да използва никакви разсейващи вниманието мултимедийни патерици (според някои учени от неговото поколение) за по-атрактивно „презентиране“ на идеи и позиции.  

  1. Богдан Богданов и социалните мрежи 

За разлика от някои други свои колеги и връстници от Софийския университет, наричащи компютъра „дяволско изобретение“, Богдан Богданов нямаше отрицателно отношение към компютрите и към интернет. Но той нямаше профили във Facebook, Twitter и Google+. Дори твърдеше, че мрази социалните мрежи, въпреки че те са идеалното място за прилагане на редовото говорене. Въпреки това, беше отлично информиран какво става в тях особено що се отнася до по-активните в социалните мрежи преподаватели на Нов български университет и когато се пишеше за Нов български университет. Изглежда, негови близки хора и сътрудници го информираха за това (но не винаги добросъвестно). Веднъж и аз съм изпитвал неговия гняв във връзка с една моя публикация във Facebook за неговия семинар. Но това беше отдавна. Същевременно изглежда, че нямаше нищо против учебните програми, департаментите и дори отделни курсове да имат своите групи и страници във Фейсбук, въпреки че администраторът им не можеше да отчита тази своя дейност като допълнителна заетост. А все пак социалните мрежи се оказват най-бързата и най-надеждната връзка между студенти и преподаватели. 

Като имаме предвид как изглежда неговият сайт, не е нужно да се учудваме защо Професорът странеше от подобни места в интернет за създаване на социални връзки – сигурно е изпитвал ужас от това някоя негова публикация да се окаже в контекста на снимките и текста за бюста на някоя плеймейтка.  

Той естествено имаше своя социална мрежа, изградена върху друг принцип и по друг начин – известните му семинари в Софийския университет през 1980-те години. Тази социална мрежа беше известна със своята езотеричност и елитарност и поне на мен ми останаха мъгляви принципите за иницииране в нея: вероятно, познаване на определени книги, споделяне на определени идеи и възгледи – прекланяне пред Борхес, Барт, Фуко и Цветан Тодоров (за Цветан Тодоров не съм съвсем сигурен), а по-късно и Пърс. Там очевидно са се създавали и силни приятелства, а някои от приятелите дори се сдобивали с правото да се обръщат към него с „Боби“ (което на някои впоследствие им изигра лоша шега, когато се пробваха да станат преподаватели в Нов български университет, тъй като подобна интимност там беше неприемлива). 

Към повечето си колеги (филолози и нефилолози) в Нов български университет Професорът се обръщаше на „Вие“: „Бориславе, Вие ще направите еди-какво си“. И тъй като в момента гледам един много интересен и добре изпипан сериал – „Младият папа“, в първата серия новоизбраният млад папа Пий XIII обяснява на готвачката си защо за него интимните обръщения във Ватикан са неприемливи: фамилиарността създава хаос, а отчуждената учтивост – както се изразяват Браун и Левинсън6, поради ритуалния си характер и традиционност – подреденост и сигурност. Вероятно точно по същия начин е разсъждавал и Професорът, не нарушавайки никога този свой принцип. 

Професор Богдан Богданов обичаше да говори ex cathedra. Държеше винаги да има последната дума по един или друг въпрос, който се обсъжда в негово присъствие или с негово участие. Не съм забелязал някой видимо да не приема това поведение, защото Богдан Богданов за нас беше и продължава да бъде Авторитетът. През годините, в които съм преподавател в основания и ръководения от него университет, винаги съм се чудил на кого от Цезарите да го оприлича. Сега вече като че ли имам окончателен отговор – на Гай Октавиан Август. 

Текстът е публикуван за първи път в „От думите към живота“ (Богдан Богданов и семиотиката), Банков, Кр. и Гочев, Г. (съст.), София, издателство на НБУ, 2017 г. стр. 116-122

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Лични. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s