свалка ж. Ухажване, влюбване, ситуация, при която някой се влюбва в мене, съгласява се на интимен контакт. Никога не съм бил майстор по свалките, но тоя път как стана – не ми е ясно, но мацето се нави веднага. Па отде да знам – може и тя да ме е свалила.

Георги Армянов, Речник на българския жаргон”, ИГ 7М+Логис, София, 1993

Отдавна в жаргона се използва думата “свалка”. Определението на Жоро Армянов в прословутия му речник (поради факта, че е единствен по рода си за българския език) е по викторианско свенливо. Свалката всъщност е толкова безкомпромисно и бързо ухажване, че престава да бъде ухажване в традиционния смисъл на думата. Жулиета в прословутата балконска сцена стига до проблема за конвенционалността на знака, мечтаейки да бъде подложена на ухажване от своя Ромео.

What’s in a name?

That which we call a rose

By any other name would smell as sweet…

Днес такива…