Category Archives: Книги

Валери Петров, „Хождение по буквам“


ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая
инфарктно-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави –
тогавашни нрави) Има още

Публикувано в Вечните за мене неща, Книги, Мила родна картинка, Моите пристрастия, Парадигматични текстове, Препечатки, Хумор | С етикет ,

Бойко Пенчев: „Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време“


Във „Време разделно“ в един от ключовите моменти, когато Караибрахим е отправил своя ултиматум към българите – да приемат исляма или да умрат, селските първенци се събират да мислят какво да правят. И докато мислят, пеят „Даваш ли, даваш Балканджи Йово“. Пеят си през 1668 г. текста на Славейков, публикуван през 1917-а, и окото им не мигва. Има още

Публикувано в Дискусия, История, Книги, Културна дискусия, Мила родна картинка, Моите пристрастия, Препечатки, Скандал, Учебни програми, образование | С етикет ,

ПРИЕМЛИВОСТТА КАТО DEGREE ZERO НА УСПЕШНАТА КОМУНИКАЦИЯ (предварителен план)


Увод Прагматически категории: учтивост, успешност (?), приемливост Приемливо казване, подходящо изразяване, уместно съобщаване, успешна комуникация Приемливост и перлокуция Приемливост и емпатия в комуникацията Приемливост и политически коректно изразяване Приемливост и власт чрез езика

Публикувано в Книги | С етикет , , , , ,

Принос към теорията за клеветата


А горкият оклеветен нещастник,

набеден, потъпкан, потъва под хорския бич

и ако има късмет – умира. Има още

Публикувано в История, Книги, Музика, Парадигматични текстове, Препечатки, History, My Music | С етикет

О ПИСМЕНЕХЪ от Черноризец Храбър (на старобългарски език)


Изображение | Posted on by | С етикет , , , ,

How Joseph Stalin became Charles de Gaulle/Comment Joseph Stalin est devenu Charles de Gaulle


https://www.facebook.Ccom/media/set/?set=a.10153178277523018.1073741844.833418017&type=1&l=993a633639

Публикувано в Книги, Мила родна картинка, Скандал, No Comment

Какво повече вижда градският от не-градския човек?


А Стоилка ласкаво се усмихваше, като прикриваше устата си с ръка. За тези, които не са се досетили, това е завършващото изречение на разказа „Задушница” на Елин Пелин. И пак за тези, които не си спомнят в детайли разказа: Стоилка … Има още

Публикувано в Бориславови "интелектуализми", Вечните за мене неща, Книги, Моите пристрастия, semiotics | С етикет , , ,