Архиви

Mythe ou argumentation logique? (Tzvetan Todorov: In Memoriam)


Originally posted on Борислав Л. Георгиев/Borislav L. Gueorguiev:
? По времето на Сократ ораторът имал навика да пита слушателите какъв начин на изразяване или какъв жанр предпочитат: мит, сиреч разказ, или логическа аргументация.  В епохата на книгата това решение не може да…

Цитат | Posted on by

Mythe ou argumentation logique? (Tzvetan Todorov: In Memoriam)


По времето на Сократ ораторът имал навика да пита слушателите какъв начин на изразяване или какъв жанр предпочитат: мит, сиреч разказ, или логическа аргументация. Има още

Цитат | Posted on by | С етикет | 1 коментар

Май наистина …


Май наистина е време да си променим конституцията.

Или да възродим българското униатско движение…

Или поне да бойкотираме посещението на руския патриарх Кирил…

Лъсна поредната простотия в българската конституция от 1991 г.

Великите народни представители възпроизведоха в нея клишето, че църквата е отделена от държавата. Това означава, че както църквата не може да се меси пряко в държавните дела, така и държавата не може да се меси пряко в църковните. На пръв поглед: логично, светско, едва ли не демократично. Само че папагалското възпроизвеждане на това клише от епохата на модерната държава, която трябваше да създаде нациите, е на път да ни изиграе лоша шега.

Възприемайки тази конституционна норма, виждаме, че днес тя действа така, все едно че в конституцията е записано, че медиите са отделени от държавата.

Защото амвонът е медия. Защото църквата е институция, правеща своя собствена политика. Понякога тя е в съзвучие, а понякога в противовес на държавната политика…

Например кани руския патриарх на посещение в България в момент, когато Путин ще начене третия си мандат като президент на Русия.

Когато част от територията на България се контролира от руски сили за сигурност.

Когато митрополитът/мутрополитът на най-голямата българска епархия точи зъби да бъде следващият патриарх. Този, който каза, че заради концерта на Мадона в София е станала трагедията в Охридското езеро, в която 15 наши сънародници загинаха. В същото това време на ръката му имаше „Ролекс”, струващ минимум 10 хил. долара.

Аз тълкувам посещението на руския патриарх Кирил (също любител на скъпи часовници), което своеобразно Ecce homo („Това е човекът”): това е човекът, който трябва да бъде следващият патриарх…

Амвонът е средството за пропагандиране на църковната политика. Поне на книга, липсват средства за ефективен държавен контрол върху църковната политика и върху църковната пропаганда.

Несъмнено, шеметната кариера на сегашния пловдивски митрополит нямаше как „да се случи” без подкрепата на Руската православна църква, без подкрепата на българските мутри, обслужващи интересите на руската мафия в България, без (мълчаливата) благословия(та) на бившия президент на България и на предишния министър-председател, който на връх 26-годишнината от аварията в Чернобил учреди подписка в защита на АЕЦ „Белене”…

Интересно ми е как ще се държат българският президент и българският министър-председател с руския патриарх… Надявам се да не изпаднат в телешки възторг от присъствието му!

Религията е част от интимния живот на човека. Църквата присъства в най-важните интимните моменти от човешкия живот: раждането, задомяването и смъртта. Затова нейната политика и нейната пропаганда са с дълбоки и трайни последици върху вижданията на православния мирянин.

Май наистина е време да си променим конституцията.

Или да възродим българското униатско движение…

Или поне да бойкотираме посещението на руския патриарх Кирил…

Има още

Цитат | Posted on by | С етикет , | 1 коментар

Мъжкият и женският род при съществителни за професии и длъжности


…Както и единствената професия, чието название е само в женски род, е проститутка – казваме мъж проститутка (жиголо). Интересен е въпросът и с думата курва: някои смятат, че това е професия (синоним на проститутка), други – че това е призвание, цитирайки обаче следната мъдрост: „Търговец, даскал и курва (!) се става по рождение”.==

Идея за тези редове ми даде инициативата на репортер(ката) Мария Чернева от БНТ1, която роптае срещу пренебрегването на женския род при названия на професии и длъжности (позиции, както е модерно вече да се казва, – не без основание). 
Възприемаме нормално лекарка, учителка, тъкачка (професии), но не възприемаме нормално президентка, министър-председателка, премиерка (!), главна редакторка, кметка (!), ректорка, заместник-ректорка (длъжности/позиции). Изглежда, единственото подобно название, което не ни дразни, е директорка (на ясла, детска градина, училище). Това е така, защото тези длъжности/позиции десетилетия вече се заемат от жени и се приема, че е нормално те да се заемат точно от жени.
В момента се сещам само за два случая, в които има препокриване между професия и длъжност и който съществува само в женски род: медицинска сестра (и професия, и длъжност: срв. старша медицинска сестра). Когато мъж реши да изпълнява тази длъжност, проблемът става нерешим: очевидно той не е сестра. Някои се опитват да въведат названието медицински брат, което все още звучи нелепо. Същият е случаят с акушерка.

Както и единствената професия, чието название е само в женски род, е проститутка – казваме мъж проститутка (жиголо). Интересен е въпросът и с думата курва: някои смятат, че това е професия (синоним на проститутка), други – че това е призвание, цитирайки обаче следната мъдрост: „Търговец, даскал и курва (!) се става по рождение”.

Всъщност проблемът е в следното: столетия управленските длъжности са били заемани от мъже, а не от жени. Столетия властта се е упражнявала от мъже, с някои изключения: монархът във Великобритания може и да е жена. Затова е налице както крал, така и кралица (въпреки че кралица се употребява и по отношение на съпругата на краля); принц/принцеса; цар/царица; княз/княгиня.
Основавайки се върху обобщаващото значение на мъжкия род (включващо в определени контексти и жените), названията на длъжностите в щатните разписания са в мъжки род. В мъжки род винаги се изписва и длъжността на този, който подписва официален документ, – дори и в зрелостните свидетелства директорката на училището е директор.
Компромис се постига при обръщенията: Уважаема госпожо директор!; Уважаема госпожо Президент!; Уважаема госпожо Съдия!
Пробив в системата вече има – например звучи ни добре съдийка (особено съдийките в първенствата по художествена гимнастика).
Решението всъщност е политическо: ако държавната администрация реши да въведе като официални (в официални документи и т.н.) и женската форма на длъжностите/позициите, тогава след време ще почнем да приемаме без вътрешна съпротива президентката Дилма Русефф, канцлерката Ангела Меркел. Засега все още тези случаи звучат леко пренебрежително.
Въпреки че тогава може да се получи и следното: квоти за мъжки и женски длъжности/позиции…

Има още

Цитат | Posted on by | С етикет , ,